Докладът е посветен на това как български дружества отчитат своята устойчивост. Проучването, изготвено от екип на Зеления център, Българска фондова борса (БФБ), както и консултанти в лицето на проф. д. ик. н. Виржиния Желязкова, проф. д-р Даниела Бобева, доц. д-р Марина Стефанова, проф. д-р Спартак Керемедчиев и доц. д-р Стефан Райчев, обхваща близо 150 български дружества, включително 16 банки, 26 държавни предприятия, 78 публични дружества и 29 енергийни компании.



Основни изводи:

ESG отчетността в България навлиза в етап на по-структурирано развитие.

Наблюдава се постепенно преминаване от формално изпълнение на изискванията към изграждане на ESG политики, управленски механизми и системи за оповестяване. Докладът показва, че устойчивото корпоративно поведение все по-ясно навлиза в практиките на различни сектори в българската икономика. Големите банки демонстрират стабилна интеграция на ESG политики, държавните предприятия – висока социална отчетност, а публичните дружества – утвърдени практики в корпоративното управление. Енергийният сектор показва начален, но обещаващ напредък в устойчивото планиране.

Председателят на Зеления център и изпълнителен директор на Българска фондова борса доц. д-р Маню Моравенов откри събитието по представянето на годишния ESG доклад като заяви:

„Зеленият център и екипът от консултанти и експерти вече втора година работят върху това да очертаят актуалната ESG картина на българския бизнес. Последователно изпълняваме мисията си на тинк танк в областта на устойчивостта, като създаваме практически знания, анализи и насоки, които подпомагат компаниите в процеса на адаптация към новите изисквания. Вярваме, че чрез споделяне на добри практики и насърчаване на прозрачността можем да бъдем реален двигател на напредъка в ESG докладването в България.“

Проф. д. ик. н. Виржиния Желязкова отбеляза по време на събитието, че ESG и устойчивостта отдавна са свързани със стратегическото развитие на Европа, като подпомагат конкурентноспособността и стратегическата автономност на континента.

„Това, което правим с този Доклад на Зеления център има по-голяма цел – да се внесе яснота относно българския бизнес на какъв етап е и доколко разбира реалностите и кои са областите, по които трябва се търси подобрение,“ допълни проф. Желязкова.

Доц. д-р Марина Стефанова от Софийския университет подчерта защо темата за устойчивостта е важна. По думите й бизнесът вече вижда предимствата от събирането на данни и тяхното оповестяване.

„Компаниите от различни сектори установяват, че искат да изгражда нови позиции в глобалните вериги на доставки и да съхранят максимално количеството на добавена стойност, това не може да се случи без качествено данни“, допълни Стефанова.

Сред публичните дружества 55% оповестяват ESG информация поради регулаторни изисквания, а 36% предприемат доброволни стъпки към по-голяма ESG прозрачност. 17% вече имат ясно формулирана ESG стратегия.

В енергийния сектор докладът откроява темите за декарбонизацията, енергийния преход, енергийната сигурност и инвестициите в нови технологии и инфраструктура. 69% от енергийните дружества са големи предприятия, 48% имат приети климатични, енергийни или екологични политики, а 41% частично разкриват конкретни екологични цели и количествени показатели. Това е важен сигнал за преход от декларативно към по-измеримо ESG отчитане.

При държавните предприятия се наблюдава постепенно изграждане на култура на ESG отчетност и прозрачност, но с различна степен на развитие между секторите. Средният ESG индикатор за оповестяване е 44,53%.

„Най-добре развит е социалният стълб, докато екологичните показатели изискват допълнително развитие. Водещите сектори сред държавните предприятия са ВиК, енергетика и пощи и комуникации“, заяви проф. Спартак Керемедчиев от БАН.

Проф. д-р Даниела Бобева представи резултатите от доклада в частта, посветена на банковия сектор. Тя отбеляза, че банките в България са сред отличниците в българския бизнес по отношение на докладването на ESG информация.

„Наблюдава се, че банките започват все по-активно да докладват не само защото регулациите го изискват, но и защото осъзнават, че прозрачността пряко засяга тяхната дейност, управлението на риска и финансирането на компаниите. Качественото докладване вече се превръща в ключов инструмент за вземане на информирани решения както от финансовите институции, така и от бизнеса, който разчита на достъп до капитал“, сподели проф. Бобева.

Анкетно проучване към доклада беше проведено сред 21 предприятия и 6 банки. То разглежда нагласите към ESG и бъдещите намерения за докладване. Основните мотиви за ESG докладване са подготовката за бъдещи регулации и управлението на риска. 66,7% от анкетираните посочват регулаторните изисквания като основна причина. Ключови предизвикателства са сложността на ESRS стандартите, събирането и качеството на данните и ограниченият вътрешен експертен капацитет.

Компаниите ясно заявяват необходимост от практическа подкрепа. 52% определят практическите насоки и шаблоните като най-полезна форма на подкрепа. Следващият етап в развитието на ESG отчетността в България е свързан с по-качествени ESG данни, количествени показатели, интеграция на ESG в управленските процеси и по-голяма съпоставимост и надеждност на информацията.

Изводът на Green Finance & Energy Centre е, че ESG отчетността може да се превърне във фактор за достъп до устойчиво финансиране и за повишаване на конкурентоспособността на българските компании. За целта е необходимо уеднаквяване, стандартизиране и надграждане на ESG отчетността в съответствие с актуалната европейска регулаторна рамка.